Космодрумът SaxaVord на Шетландските острови официално погреба проекта, с който трябваше да се сдобие със собствена релса за суборбитални ракети. Германската HyImpulse, която се готви за втория полет на ракетата си SR75 точно оттам, просто ще си докара своя.
Историята на проекта SkyReach е почти учебник по британска космическа администрация. През декември 2022 г. Британската космическа агенция отпуска 378 000 паунда за релса, способна да изстрелва суборбитални ракети с маса до три тона. После проектът е „паузиран“ (любимата дума на всяка институция, която не иска да каже „спрян“), а в годишния отчет на агенцията за 2023/24 г. попада сред неизпълнените етапи. Сега говорител на SaxaVord пред European Spaceflight казва без увъртания, че проектът е изоставен и че от парите са изтеглени под 10 000 паунда, само за проектиране.
Тази откровеност ми харесва повече от поредното прессъобщение за „стратегическо партньорство“. Проблемът е в контекста: SaxaVord досега не е изстрелял нито една ракета, нито орбитална, нито суборбитална, а в новата си космическа стратегия от 8 септември британското правителство го обяви за основна национална площадка за полярни и слънчево-синхронни орбити и обеща да вложи в него 30 млн. паунда. Доверието е голямо, а резултатите засега се измерват в бетон.
Бетонът поне е истински. На площадка LP3 вече са излети основите и монтирани фитингите, които чакат германската релса. HyImpulse я е разработила сама, с пари от британската програма SHARP, по която през юли 2024 г. получи малко под 5 млн. паунда като част от по-голям пакет от 33 млн. Британският данъкоплатец в крайна сметка все пак плати за релса в Шотландия, просто тя пристига от Германия.
Самата SR75 е ракета с дължина 11–12 метра, задвижвана от хибриден двигател, който гори парафин (по същество восък за свещи) с течен кислород. Тя може да вдигне до 250 kg полезен товар на около 200 km височина и да осигури няколко минути безтегловност, преди товарът да се върне с парашут. Първият ѝ полет беше през май 2024 г. от полигона Koonibba в Австралия. Норвежкият авиационен оператор Avinor и британското адмиралтейство вече публикуваха известия за прозорец между 5 и 18 октомври, всеки ден от 07:00 до 12:00 UTC (10:00–15:00 българско време). Ракетата трябва да прелети около 135 km на север, а бустерът и носовият обтекател ще паднат в морето поотделно.
Дали на борда ще има клиентски товари, компанията все още не казва, макар да беше обещала първия комерсиален полет именно през 2026 г. За мен по-важното е друго: SR75 служи като летящ изпитателен стенд за орбиталната SL1, която трябва да извежда до 500 kg в ниска околоземна орбита. Един чист полет от Шетландските острови би дал на SaxaVord първия запис в дневника на стартовете, а на HyImpulse още едно доказателство, че восъкът и кислородът могат да бъдат сериозен бизнес.