Европейските спътници: капацитет има, търсенето и изстрелването не стигат

Въпросът е прост: може ли Европа сама да си осигури спътниците, от които зависи за интернет, навигация, наблюдение на Земята и отбрана? Отговорът е по-сложен. Европа може да ги построи, само понякога може да ги изстреля и купува по-малко европейско, отколкото си мисли. Ето числата към края на октомври 2026 г., звено по звено.

Седем пъти

Според каталога на KeepTrack през октомври в орбита има 11 131 спътника Starlink. Всички европейски спътници, взети заедно (на държавите от ЕС, Великобритания, Норвегия, Швейцария, ESA, EUMETSAT и Eutelsat), са 1 576, и то като се броят и мъртвите. Работещите от тях са 1 301. Една американска компания има в орбита седем пъти повече спътници от цял континент.

Близо 40% от европейските спътници са на един-единствен оператор: OneWeb на Eutelsat, с 654 спътника, които каталогът води към Великобритания. Без Великобритания европейските спътници в орбита са 795, а работещите са 565.

×

Кой строи спътниците

Тримата големи производители са Airbus Defence and Space, Thales Alenia Space (обща компания на Thales и Leonardo) и германската OHB. Първите двама в момента се опитват да станат един. Airbus, Thales и Leonardo договориха през октомври 2025 г. да слеят космическите си бизнеси в проекта Bromo. Новата компания ще има около 6,5 млрд. евро приходи и около 25 000 служители, пишат колегите от Grosswald. Решение на Европейската комисия не се очаква преди втората половина на 2027 г. OHB е против сливането. През юни 2026 г. тя набра около 900 млн. евро от борсата.

OHB не е малка. По данни на компанията приходите ѝ през 2025 г. са 1,248 млрд. евро, новите поръчки са рекордните 2,078 млрд., а портфейлът от поръчки е 3,194 млрд. Космическият бизнес на Thales завърши 2025 г. с поръчки за 10,8 млрд. евро, съобщават колегите от Space Intel Report.

Цялата индустрия е по-голяма, отколкото изглежда отвън. По данни на сдружението Eurospace през 2024 г. европейските производители са продали за 8,835 млрд. евро, имали са 66 061 служители и са доставили до площадката 89 космически апарата: 50 големи и 39 малки. През 2025 г. продажбите са скочили с 23% до около 10,9 млрд. евро при 68 139 служители, пише Space Intel Report.

Новата вълна е по-бърза от старата. Финландската ICEYE, която строи радарни спътници, е отчела над 250 млн. евро приходи и над 100 млн. евро EBITDA за 2025 г., по данни на ArcticToday. През юни тя набра 450 млн. евро при оценка над 10 млрд. и обеща да удвои производството от 50 на 100 спътника годишно до 2028 г., съобщава SpaceQ. Белгийската Aerospacelab строи в Шарлероа фабрика за до 500 спътника годишно, по данни на компанията. Българската EnduroSat вече има над 100 спътника в орбита и над 450 клиенти, а приходите ѝ за 2025 г. са 34–35 млн. евро, пише Капитал. През септември тя набра 205 млн. долара, съобщава Dealroom.

Кой ги купува

Тук е първият проблем. Европейската космическа индустрия живее от държавни пари. През 2024 г. 72% от продажбите ѝ са били към европейски държавни клиенти, а само 10% към европейски частни компании, показват данните на Eurospace. Само ESA носи повече от една трета от приходите на индустрията. Търсенето на търговски геостационарни спътници, които години наред бяха хлябът на Airbus и Thales, е паднало наполовина от върха през 2017 г. Eurospace свързва спада с конкуренцията на Starlink.

×

Държавната зависимост има и добра страна, защото Galileo, Copernicus и IRIS² осигуряват стабилни поръчки. Лошата страна е, че държавата поръчва по десетина спътника, а Starlink по няколко хиляди.

Кой ги управлява

Европа има двама от най-големите сателитни оператори в света. Люксембургската SES купи Intelsat и вече управлява около 120 спътника, около 90 в геостационарна орбита и около 30 в средна, пишат колегите от TeleSemana. Приходите ѝ за 2025 г. са 2,627 млрд. евро (3,512 млрд., ако Intelsat се брои за цялата година), по данни на SES. Френската Eutelsat има OneWeb, единственото европейско мегасъзвездие. Приходите ѝ за финансовата 2025/26 г. са 1,23 млрд. евро, а приходите от ниска орбита са скочили с 69,5% до 297 млн. и вече са една четвърт от общите, пише Advanced Television.

Eutelsat е и пример за това колко държавна е европейската свързаност. След увеличението на капитала с 1,5 млрд. евро през 2025 г. френската държава държи 29,65%, индийската Bharti 17,88%, а Великобритания 10,89%, по данни на Eutelsat.

Европейските оператори купуват европейски спътници само понякога.

• Eutelsat купува европейско. През септември поръча още 229 спътника OneWeb от Airbus в Тулуза. Така общата поръчка за ново поколение е 669 спътника, повече от целия сегашен флот на OneWeb, съобщава Raksha Anirveda. Първото поколение беше сглобено във Флорида.
• SES купува отчасти американско. Новата ѝ мрежа в средна орбита meoSphere ще стъпи на 28 платформи от американската K2 Space, а SES ще прави полезните товари в Люксембург, пише TelecomTV. След покупката на Intelsat SES спря и производството на два геостационарни спътника, поръчани от Thales Alenia Space.
• Испанската Hispasat вече е част от Indra и ще изгражда наземния сегмент на IRIS² за над 1,6 млрд. евро.

IRIS²: голямата европейска поръчка

IRIS² е отговорът на ЕС на Starlink, и той расте. През декември 2024 г. проектът беше за 290 спътника и 10,6 млрд. евро, пише European Spaceflight. На 7 август 2026 г. Европейската комисия го разшири до 348 спътника: 330 в ниска и 18 в средна орбита. Освен тях ще има и допълнителен отбранителен слой от 66 спътника в ниска орбита, по данни на EUSPA. Публичните средства са 11,6 млрд. евро, а трите частни оператора добавят до 4 млрд., пише Advanced Television. Първите изстрелвания са планирани за 2029 г.

Най-изненадващото е кой ще строи. Белгийската Aerospacelab печели 264 от 330-те спътника в ниска орбита, Airbus останалите 66, а Thales Alenia Space ще прави полезните товари за всичките 330, пишат колегите от Tech Funding News. Стойността на договора с Aerospacelab е 2,4 млрд. евро според тях и около 1,8 млрд. според Handelsblatt, цитиран от EU Insider. SES поема 18-те спътника в средна орбита, които ще се сглобяват в Люксембург, с инвестиция до 1,35 млрд. евро, съобщава SatNews.

Последният ред не е грешка. Комисията сама посочва осигуряването на изстрелванията като следваща стъпка.

Изстрелването: най-слабото звено

През 2025 г. САЩ направиха 193 орбитални изстрелвания, Китай 93, а Европа 7, по данни на SpaceStats, цитирани от The Parliament Magazine. Изследователи от Belfer Center напомнят, че между юли 2023 и юли 2024 г. Европа изобщо нямаше работеща ракета.

×

През 2026 г. картината е по-добра, но не много. До края на октомври Ariane 6 е летяла четири пъти, а следващият ѝ полет за Amazon ще е петият за годината, по данни на Arianespace. Vega C изстреля SMILE през май и Sentinel-3C с FLEX през септември, пише Spaceflight Now. Германската Isar Aerospace стигна до орбита на 5 септември от Норвегия, първата ракета, която успява да го направи от западноевропейска земя, съобщава Space.com. Общо седем изстрелвания за десет месеца. За същите девет месеца SpaceX направи 113, по данни на компанията.

Затова европейски спътници летят с американски ракети. Европейската комисия подписа със SpaceX договор за 180 млн. евро за изстрелването на спътници Galileo, а първият военен спътник на Австрия ще полети със SpaceX през 2027 г., пише The Parliament Magazine. Според мозъчния тръст Bruegel, цитиран там, Ariane излиза до три пъти по-скъпо. Иронията е пълна, като се има предвид, че най-големият клиент на Ariane 6 е Amazon, американската компания, която строи конкурент на Starlink.

Компонентите: тихата зависимост

Дори когато спътникът е сглобен в Тулуза или Бремен, част от него идва от другаде. Последната публична оценка, която намерих, е на френската агенция CNES отпреди около десетилетие: повече от една трета от стойността на критичните компоненти в европейските спътници идва извън Европа, главно от САЩ, пише SpaceNews. Част от тях са под американските правила за износ на оръжие (ITAR). Фактът, че по-нова публична цифра няма, също казва нещо.

Парите

Разликата в парите е по-малка, отколкото в изстрелванията, но пак е голяма. През 2025 г. държавните разходи за космос в САЩ са били 77,1 млрд. долара, а в цяла Европа 14,6 млрд., тоест над пет пъти по-малко, изчисляват от Belfer Center. Рисковият капитал е около 8 млрд. евро в САЩ срещу 1,4 млрд. в Европа. Големите европейски рундове от тази година (450 млн. евро за ICEYE, 205 млн. долара за EnduroSat) са сериозни пари за Европа, но в САЩ SpaceX сама набра 75 млрд. долара на борсата през юни.

Кой плаща

Публични пари

Частни пари

Самозадоволяването, звено по звено

Оценката е на SpaceCAPEX, по скала от 1 до 5. Числата до нея са от източниците по-горе.

Какво мисля

Ако въпросът е дали Европа може сама да си построи спътниците, отговорът е „да“, и то все по-уверено. За пръв път европейски фабрики ще правят спътници със стотици, а не с десетки: 669 за OneWeb в Тулуза и 264 за IRIS² в Шарлероа. Това, че белгийски стартъп взе три четвърти от най-голямата европейска поръчка пред Airbus, ме убеждава повече от всяко сливане, че конкуренцията работи. Затова гледам скептично на Bromo: един по-голям шампион не прави спътниците по-евтини, но с намалената конкуренция може да ги направи по-скъпи.

Ако въпросът е дали Европа може сама да ги изстреля, отговорът е „не още“. Седем изстрелвания за година не стигат за континент, който иска собствено мегасъзвездие от 2029 г. Ако Ariane 6 не стигне десетина полета годишно и стартъпите не започнат да летят редовно, IRIS² има реален шанс да полети отчасти с Falcon 9. Това би било чудесна реклама за SpaceX и неловка за европейския суверенитет.

За България има и лична бележка. Единственият ни геостационарен спътник, BulgariaSat-1, е построен в САЩ и изстрелян с Falcon 9. Днес EnduroSat има над 100 спътника в орбита и строи завод край София, а България още не е дори асоциирана членка на ESA. Индустрията ни изпреварва държавата.