Ако държим на точността, трябва да започнем с уговорка. В Европейския съюз има точно един космодрум, от който редовно излитат ракети до орбита, и той не е в Европа. Намира се в Южна Америка, на пет градуса северно от екватора, във Френска Гвиана, която юридически е част от ЕС точно толкова, колкото Бургас. Другите два в тази статия са в Арктика. Шведският Esrange е в Съюза, но още не е изстрелял нищо в орбита. Норвежкият Andøya вече го направи, но Норвегия не е членка на ЕС, а само на ESA и на Европейското икономическо пространство. Включвам го съзнателно, защото клиентите гледат дали от площадката излитат ракети, а не какъв паспорт има тя.
Защо изобщо има значение къде е площадката
Земята се върти и подарява скорост на всяка ракета, която тръгва на изток. На екватора този подарък е около 1670 km/h, повече от скоростта на пътнически самолет. Колкото по на север, толкова по-малък става. За спътник, който трябва да виси на 36 000 km над екватора, разликата между старт от Френска Гвиана и старт от Норвегия се измерва в тонове гориво.
При полярната и слънчево-синхронната орбита картината се обръща. Там ракетата лети на север или на юг, и е най-удобно под траекторията ѝ да има само студено море и тундра. Затова Европа има площадки и в двата края на картата. Те не си съперничат, а обслужват различни клиенти.
Kourou: космодрумът, роден от загубата на Алжир
Франция изстрелва първите си ракети от алжирската пустиня. Когато Алжир става независим през 1962 г., младата френска космическа агенция CNES (основана само месеци по-рано, през декември 1961 г.) остава без място за изстрелване. По данни на ESA французите проучват 14 места, а през април 1964 г. премиерът Жорж Помпиду обявява избора: Френска Гвиана. Строителството започва през 1966 г. На 9 април 1968 г. малката ракета Véronique официално открива центъра, а през 1970 г. оттам излита първата орбитална мисия: френска ракета Diamant-B с френско-германски спътник. Междувременно европейската организация ELDO мести там своята Europa II от австралийската Уумера.
Истинската история започва на Бъдни вечер 1979 г., когато излита първата Ariane. Следват още четири поколения. Ariane 5 лети 117 пъти между 1996 и 2023 г., а на Коледа 2021 г. изпраща към космоса и телескопа James Webb. От 2011 г. до Kourou има и площадка за руския Союз. Тя опустява през февруари 2022 г., когато руснаците си тръгват след нахлуването в Украйна.
Днес. Ariane 6 лети от юли 2024 г. и има девет полета, четири от които през 2026 г., според списъка на изстрелванията на Ariane. Три от тях бяха за спътниковата мрежа Amazon Leo, а един, през август, изведе метеорологичния спътник MTG-I2 на EUMETSAT. Arianespace се цели в до осем полета тази година. От Kourou лети и италианската Vega C, вече с Avio като оператор. Тук е и парадоксът на европейския космически суверенитет: най-натовареният клиент на европейската тежка ракета е американска компания, която строи конкурент на Starlink.
Утре. CNES отваря джунглата за малките ракети. Бившата площадка на Союз, преименувана на ELM2, отиде при MaiaSpace, дъщерното дружество на ArianeGroup. Старата площадка на Diamant се превръща в комплекс за няколко оператора. Колегите от European Spaceflight проследиха подбора. През юли 2025 г. в списъка влизат седем компании: HyImpulse, Isar Aerospace, PLD Space, RFA, Latitude, MaiaSpace и Avio. По-късно Avio и HyImpulse отпадат без обяснение, а през април 2026 г. мястото на MaiaSpace получава френската Sirius Space Services, която планира първия си полет за края на 2028 г. Испанската PLD Space влага 35 млн. евро в собствена инфраструктура и се цели в дебют на MIURA 5 до края на тази година. Ако всичко се случи, Kourou ще прилича по-малко на държавен обект и повече на кооперация.
Andøya: остров на рибари, ракети и един нервен Елцин
Норвежците започват рано. Андьоя изстрелва първата си ракета, Ferdinand 1, на 18 август 1962 г., само пет години след Спутник. Тя изкачва около 102 km, за да изследва йоносферата. Десетилетия наред островът е място за научни ракети, които се гмуркат в северното сияние.
През 1995 г. една такава ракета едва не става световна новина. Руските радари вземат изследователската Black Brant за ядрена ракета, изстреляна от подводница. Предупреждението от Осло се губи някъде в бюрокрацията, а Борис Елцин е уведомен, преди военните да разберат, че ракетата не лети към Русия. Тази история и днес е любим пример за това колко тънка е границата между наука и паника.
Собствеността е проста: 90% държи норвежкото министерство на търговията и промишлеността, а 10% Kongsberg Defence. През 2018 г. започва проектът за космодрум за малки спътници, а държавата отпуска 365,6 млн. норвежки крони. Isar Aerospace получава изключителен достъп до една площадка за до 20 години. Престолонаследникът Хокон открива космодрума официално през ноември 2023 г.
Днес. Първият полет на Spectrum на 30 март 2025 г. приключи около 30 секунди след излитането. На 25 март 2026 г. отброяването беше спряно три секунди преди старта, защото в зоната за безопасност влезе риболовен кораб. Капитанът му преди това вече беше провалил учебно бомбардиране на германските ВВС, явно е човек с принципи. На 5 септември Spectrum стигна до орбита с пет CubeSat спътника и един експеримент. Сред тях беше и Platform 6 на софийската EnduroSat. Това е първото успешно орбитално изстрелване на частна европейска ракета. Освен космодрума на острова работи и центърът за изпитания на ракети Andøya Test Center, така че военните също са редовни гости.
Утре. Бъдещето на Андьоя зависи почти изцяло от един клиент. По данни на Isar ракетите от трета до седма вече са в производство, а новият завод трябва с времето да произвежда до 40 ракети годишно. Isar обаче строи и втора площадка, в Нова Скотия (Канада), за орбити с по-голям наклон. Космодрум с един клиент е като хотел с един редовен гост: работи отлично, докато гостът не реши да спи другаде.
Esrange: 600 ракети и нито една в орбита (засега)
Esrange е на около 200 km северно от Полярния кръг, до шведския миньорски град Кируна. Строителството започва през 1964 г. от ESRO, предшественика на ESA, а първата ракета, Centaur-1, излита на 19 ноември 1966 г. През 1972 г. базата минава изцяло към шведската държавна Swedish Space Corporation (SSC). Оттогава оттам са излетели над 600 научни ракети (600-ната излетя на 11 ноември 2024 г.) и около 700 стратосферни балона. Базата заема 20 km², но зоната, в която падат отработените степени, е 5600 km², малко по-малко от Пловдивска област. Esrange е и център на втората по големина гражданска мрежа от наземни станции за връзка със спътници в света.
Днес. На 13 януари 2023 г. крал Карл XVI Густаф, премиерът Улф Кристершон и Урсула фон дер Лайен откриха новия орбитален комплекс LC-3. Беше обявен като първия космодрум за орбитални полети в континенталния ЕС. Три години и половина по-късно оттам все още не е излетяло нищо в орбита. През 2024 г. SSC подписа с американската Firefly Aerospace за полети на ракетата Alpha, с цел за 2026 г. Колегите от Payload, цитирани от Ground News, съобщават, че целта вече е 2028 г. Причината са години на преговори между САЩ и Швеция, които доведоха до споразумение за защита на технологиите едва през юни 2025 г. Площадката LC-3C се строи. Корейската Perigee също има споразумение за ракетата си Blue Whale 1.
Междувременно Esrange върши полезна, но не толкова бляскава работа като изпитателен полигон. Там тестват двигатели и степени Isar и RFA, а ArianeGroup докара прототипа на многократната степен Themis за първи „подскоци“, планирани за 2026 г.
Иронията е трудно да се пропусне. Единственият космодрум в континенталния ЕС с орбитални амбиции чака американска и корейска ракета, а европейските малки ракети избраха Норвегия, Шотландия и Гвиана.
Резервната скамейка
Има и други кандидати, но засега те са повече планове, отколкото изстрелвания. Британският SaxaVord на Шетландските острови е дом на RFA, но не е изстрелял нищо, нито орбитално, нито суборбитално. Германската HyImpulse се готви за суборбитален полет оттам този месец. Великобритания също не е в ЕС. Португалия от години говори за площадка на остров Санта Мария в Азорските острови, а Германия обсъжда плаваща платформа в Северно море.
Трите космодрума накратко
| Kourou | Andøya | Esrange | |
|---|---|---|---|
| Държава | Франция (Френска Гвиана) | Норвегия | Швеция |
| В ЕС? | Да | Не (ЕИП и ESA) | Да |
| Географска ширина | ~5° с.ш. | ~69° с.ш. | ~68° с.ш. |
| Първа ракета | 1968 | 1962 | 1966 |
| Първа орбитална мисия | 1970 (Diamant-B) | 2026 (Spectrum) | Все още няма |
| Оператор | CNES, за ESA | Andøya Space (90% държавна) | SSC (държавна) |
| Ракети днес | Ariane 6, Vega C | Spectrum (Isar) | Научни ракети, изпитания |
| Следваща стъпка | MIURA 5 (края на 2026), Sirius (2028) | Серийни полети на Spectrum | Firefly Alpha (2028) |
| Най-подходящ за | Геостационарна орбита, тежки товари | Полярна и слънчево-синхронна орбита | Полярна и слънчево-синхронна орбита |
Какво мисля
Европа има повече площадки, отколкото ракети, които да летят от тях. Бетонът е лесната част: Норвегия построи цял космодрум с държавни пари, които стигат за няколко километра магистрала. Трудното е ракетата, която да лети всеки месец, без някой да пише статия за това. Kourou има такава, и то от 1979 г. Арктика тепърва ще се опитва. Следващите две години ще покажат три неща. Дали Isar ще превърне един успешен полет в разписание. Дали MIURA 5 ще излети от джунглата до края на годината. И дали първата орбитална ракета от континенталния ЕС изобщо ще бъде европейска.