През 1974 г. Европа имаше спътници, но нямаше с какво да ги изведе. Френско-германските Symphonie полетяха от Флорида с американска ракета и при условие, което днес звучи почти обидно: по договора с NASA спътниците можеха да се ползват само за експерименти и хуманитарни цели, не и за търговски. ArianeGroup нарича клаузата „драконовска“ и я сочи като истинския тласък за Ariane.
Пет години по-късно Европа летеше сама. Направихме за тази история 5-минутно видео, а тук са подробностите: колко вдигаше всяко поколение, колко пъти полетя, какво се обърка и кой плати. Накратко, всяка Ariane е по-добра от предишната, и това не е случайно.
Нишка от лабиринта
На 31 юли 1973 г. в Брюксел министрите от десет европейски държави одобряват новата ракета, по данни на ArianeGroup. Франция обявява, че ще поеме „основната част“ от парите. Работното име е L3S, „заместваща ракета от трето поколение“ (толкова бюрократично, колкото звучи). Скоро го сменят с Ariane, френската форма на Ариадна. Тя дава на Тезей нишка, за да излезе от лабиринта на Минотавъра, а Европа търси точно това: изход от зависимостта.
Ariane 1: скромно, но работи
На 24 декември 1979 г. първата Ariane 1 излита от Куру във Френска Гвиана, по данни на ESA. Ракетата може да изведе 1 850 кг в геостационарна преходна орбита (GTO), откъдето телекомуникационните спътници сами се изкачват до работната си позиция. На първия полет носи технологичната капсула CAT-1 от 1 645 кг, най-тежкия товар, който Европа е извеждала дотогава. По днешните мерки е скромно. За 1979 г. стига, за да се започне бизнес.
И Европа го започва веднага. През 1980 г. се ражда Arianespace, първият в света частен оператор на изстрелвания. Континентът не просто строи ракета, а веднага създава фирма, която да я продава.
Ariane 2 и 3: повече тяга
Следващите стъпки са практични, без революции. Ariane 2 и 3 получават по-мощни двигатели, а Ariane 3 добавя два странични ускорителя на твърдо гориво. Първите три версии летят 28 пъти между 1979 и 1989 г. и извеждат 38 спътника, а през тези години Ariane взима над половината от пазара на спътникови изстрелвания. Десетилетие след като е молила за превоз, Европа е пазарен лидер.
Ariane 4: работният кон
Ariane 4 полита на 15 юни 1988 г. Това е първата Ariane, в която Европа мисли като производител, а не само като конструктор. Ракетата идва в шест версии, от нула до четири ускорителя, така че всеки клиент плаща точно за толкова ракета, колкото му трябва за спътника.
Резултатът: 116 полета и 113 успеха, надеждност 97,4% и серия от 74 успешни изстрелвания поред, по данни на ESA. Най-мощната версия вдига около 4,8 тона до GTO, а рекордът е 4 946,9 кг. Над половината от спътниците по света, за които Ariane изобщо е можела да се бори, излитат с Ariane 4. Най-верният клиент е Intelsat с 18 изстрелвания. Работният кон се пенсионира на 15 февруари 2003 г.
Ariane 5: скокът и падането преди него
Ariane 5 не е поредното подобрение, а нова ракета: нов водороден двигател Vulcain, два огромни твърдогоривни ускорителя и място за два големи спътника наведнъж. Първият полет, на 4 юни 1996 г., завършва с взрив по-малко от минута след старта. Комисията на ESA открива грешки в спецификацията и дизайна на софтуера на инерциалната система. Кодът е наследен от Ariane 4 и никой не го е проверил за по-бързата нова ракета (урок, който и днес се преподава в курсовете по софтуерно инженерство).
Европа поправя грешката и продължава. Ariane 5 лети 117 пъти с 5 неуспеха, а най-дългата ѝ серия е 84 успешни полета поред, по данни на CNES. На 2 юни 2017 г. поставя рекорда от 10 865 кг до GTO с два спътника наведнъж, почти шест пъти повече от Ariane 1.
Списъкът с товарите прилича на учебник по европейска космонавтика: сондата Rosetta към комета, петте товарни кораба ATV към Международната космическа станция, спътниците на Galileo и на 25 декември 2021 г. телескопът „Джеймс Уеб“. (Втора Коледа в тази история, ако някой брои.) Последният полет на Ariane 5 е на 5 юли 2023 г.
Пазарът се смени
Докато Ariane 5 трупа рекорди, правилата на играта се сменят. SpaceX прави ракетата си многократна и изстрелването става масов бизнес. Печели този, който лети често и евтино, а не този, който вдига най-много.
На 2 декември 2014 г. министрите от ESA решават да строят Ariane 6. За нея са заделени 4 млрд. евро, от които 400 млн. от индустрията. Целта е изстрелването да струва с 40–50% по-малко от Ariane 5. Първият полет е обещан за 2020 г., а става на 9 юли 2024 г., четири години по-късно и цяла година след последната Ariane 5. През тези 12 месеца Европа няма собствена тежка ракета, неприятно напомняне за 1974 г.
Ariane 6: една ракета, две версии
Ariane 6 е мислена за производствена линия, не за ръчна изработка. Ariane 62 има два ускорителя и вдига около 4,5 тона до GTO. Ariane 64 има четири и вдига около 11,5 тона до GTO или 21,6 тона до ниска орбита, по данни на ESA. Ракетата е висока над 60 метра и тежи почти 900 тона при старта.
Разликата я правят три решения:
- Горната степен с двигателя Vinci може да се пали отново в космоса. Така една ракета разнася спътници по няколко различни орбити.
- Ускорителите P120C са общи с малката ракета Vega C. Прави ги Europropulsion, съвместното дружество на ArianeGroup и италианската Avio. Повече еднакви части означава по-евтина бройка.
- Основният двигател Vulcain 2.1 е развитие на Vulcain 2 от Ariane 5, а не започване от нулата.
Главен изпълнител е ArianeGroup, съвместното дружество на Airbus и Safran. Зад нея стоят няколкостотин компании от 13 европейски държави.
2026: първата Ariane 64 и рекорд
На 12 февруари 2026 г. полита първата Ariane 64 с 32 спътника на Amazon Leo. Това е първият търговски клиент на Ariane 6 и първото изстрелване за Amazon с европейска ракета. На 17 юни полетът VA269 стартира с новите ускорители P160C: до 156 тона гориво във всеки и около 10% повече товар до ниска орбита. Ракетата извежда 36 спътника, най-тежкия товар в историята на Ariane. Сметката за Amazon стига 100 спътника.
Клиентът явно е доволен. На 9 септември Amazon поръча още шест Ariane 64 и договорът с Arianespace стана 24 изстрелвания вместо 18. Според Amazon разширяването „отразява доверието ни в Ariane 6“.
Годината не мина гладко. Аномалия в турбопомпа за течен водород, открита при изпитание на двигател, разбута графика: десетият полет на Ariane 6, с още 36 спътника на Amazon, е насрочен за не по-рано от 23 ноември и ще е едва петият за 2026 г. Целта за 2027 г. остава 9–10 изстрелвания, потвърждават от Arianespace пред колегите от European Spaceflight.
Пет поколения, една посока
| Ракета | Първи полет | Полети (успешни) | До GTO | С какво я помним |
|---|---|---|---|---|
| Ariane 1–3 | 1979 | 28 | 1,85 т (Ariane 1) | Над половината пазар през 80-те |
| Ariane 4 | 1988 | 116 (113) | ≈4,8 т | Шест версии, 74 успеха поред |
| Ariane 5 | 1996 | 117 (112) | 10,9 т (рекорд, 2017) | Rosetta, ATV, „Джеймс Уеб“ |
| Ariane 6 | 2024 | 9 (към 10.11.2026) | ≈11,5 т (Ariane 64) | Vinci се пали отново в космоса |
От 1,85 до 11,5 тона е 6,2 пъти повече товар за 47 години. Ariane 64 вдига малко повече от рекорда на Ariane 5, но е проектирана да го прави по-евтино. Това е подобрението на шестото поколение: не още тонове, а по-ниска цена на тон.
Кой плаща
| Какво | Кой плаща | Колко | Източник |
|---|---|---|---|
| Разработката на Ariane (решение от 1973 г.) | Европейските държави, водещата е Франция | Франция поема „основната част“ | ESA |
| Разработката на Ariane 6 (решение от 2014 г.) | Държавите в ESA и индустрията | 4 млрд. €, от тях 400 млн. от индустрията | AFP чрез SpaceDaily |
| Експлоатацията на Ariane 6, полети 16–42 (2026–2030) | Държавите в ESA, на практика Франция, Германия и Италия | До 340 млн. € годишно срещу по-ниски разходи на индустрията | CNES, European Spaceflight |
| 24 изстрелвания на Ariane 64 | Amazon (Amazon Leo) | Цената не е оповестена | Satellite Today |
| Изпитанията на многократната степен Themis | Европейската комисия, проектът SALTO | 42,8 млн. € бюджет | NewSpace Economy |
Схемата е стара почти колкото самата ракета: държавите плащат разработката и гарантират експлоатацията, а търговските клиенти пълнят ракетата. Новото е, че 24 от полетите на Ariane 6 вече са поръчани от американска компания.
Какво следва
Европа вече изпитва технологиите след Ariane 6. Prometheus е двигател на метан и течен кислород, мислен за многократна употреба. Themis е демонстратор на степен, която каца обратно. ESA очаква до края на ноември да реши дали първият нисък „скок“ на Themis от космодрума Esrange в Северна Швеция ще стане преди зимата, пишат колегите от NewSpace Economy. Ако следващата Ariane изобщо има име, тя най-вероятно ще се връща на Земята.
Какво мисля
Тази история опровергава удобното клише, че Европа не умее да прави ракети. Умее, и то от 1979 г. насам: всяко поколение Ariane е поправяло слабостта на предишното. Ariane 4 даде гъвкавост, Ariane 5 даде мощност (след болезнения урок от 1996 г.), а Ariane 6 дава по-ниска цена и двигател, който се пали отново в космоса.
Слабото място винаги е било друго, и то е темпото. Ariane 6 закъсня с четири години, Европа остана година без тежка ракета, а 2026 г. приключва с по-малко полети от планираното. Затова през 2027 г. ще следя не 11,5-те тона, а обещаните 9–10 полета. Ако Arianespace ги изпълни, историята от видеото получава следваща глава. Ако не, 11,5 тона ще остане хубав рекорд на ракета, която лети твърде рядко.
Да не губим мярка. Европа тръгна от молба за превоз при условие „без търговска употреба“ и стигна до 24 поръчани полета от Amazon. За 47 години това е много добър път.
