На 20 октомври в 04:41 японско време (вечерта на 19 октомври в 22:41 българско време) от космодрума Танегашима трябва да излети ракетата H3 с номер 10, а на върха ѝ ще бъде апаратът MMX, съкращение от Martian Moons eXploration. Резервният прозорец е отворен чак до 7 ноември, което е разумна предпазливост за мисия, която ще отсъства от Земята пет години. Мисията вече веднъж беше отложена от 2024 г. заради провала на първия полет на H3 година по-рано, така че никой в JAXA няма да бърза.
Целта е Фобос, по-големият от двата малки спътника на Марс, радиусът му е около 11 km и изглежда като смачкан картоф, осеян с кратери. Въпросът, на който японците искат да отговорят, звучи академично, но е доста фундаментален: дали Фобос и Деймос са астероиди от външната Слънчева система, уловени от гравитацията на Марс, или отломки от гигантски сблъсък с планетата. Ако се окаже второто, в пробите от Фобос може да има материал от самия Марс, изхвърлен преди милиарди години. Изненадващо евтин билет до марсианските скали, ако питате мен.
Инженерно мисията е по-сложна, отколкото изглежда. Апаратът тежи 4480 kg при старта, като над половината от тях е гориво, и е разделен на три модула: двигателен, изследователски и модул за връщане. Около година след старта ще пристигне при Марс. Фобос е твърде лек, за да бъде обикалян по нормална орбита, затова MMX ще използва т.нар. квазиорбита, при която всъщност обикаля Марс, но така, че да описва кръгове около спътника. Звучи като орбитална механика, измислена от човек, който не иска да се ангажира.
Преди основният апарат да стъпи на повърхността, ще слезе роувърът IDEFIX, разработен от френската CNES(Centre National d’Études Spatiales) и германския DLR(Deutsches Zentrum für Luft- und Raumfahrt), който ще обикаля Фобос поне 100 дни. Идеята е практична: роувърът каца в зона с диаметър около 100 m и проучва терена, а после MMX се насочва към много по-тясна площадка от 20 на 20 m в същия район. При гравитация на повърхността между 0,003 и 0,0068 m/s² (грубо хиляди пъти по-слаба от земната) дори колелата на роувъра трябваше да бъдат проектирани наново, иначе всяко завъртане би го изстрелвало нагоре като прахоляк.
Самото кацане ще бъде изцяло автономно, защото сигналът между Земята и Марс пътува около 20 минути. MMX ще сравнява терена под себе си с картите на кратерите и при проблем може сам да смени мястото, да прекрати опита и да се издигне обратно. Целта е да бъдат събрани над 10 g материал с два различни пробоотборника, един японски и един, осигурен от NASA, след което капсулата трябва да кацне в Австралия през японската финансова 2031 г.
Цената е около 345 млн. долара, а това ще е първата японска сонда към Марс от 28 години насам. За сравнение, мисията на NASA за връщане на проби от Марс се превърна в бюджетен кошмар, а Япония иска да донесе материал от марсианската система с бюджет, съизмерим с един голям американски спътник. Ако това сработи, JAXA ще затвърди репутацията си на агенцията, която прави най-сложните мисии за връщане на проби с най-малко шум. Hayabusa и Hayabusa2 вече го доказаха с астероидите, а сега залогът е с планета.