Европейската космическа агенция не е част от Европейския съюз. Великобритания напусна ЕС и остана пълноправен член на ESA. Норвегия и Швейцария никога не са влизали в ЕС, но са членки на агенцията от десетилетия. Канада, която е на друг континент, има място в Съвета на ESA по споразумение за сътрудничество. България пък е в ЕС от 2007 г., но в ESA не е нито членка, нито асоциирана членка. По данни на ESA тя е „европейска сътрудничеща държава“, заедно с Хърватия и Малта. Това са единствените три държави от ЕС с такъв статут.
Научни спътници и една ракета, която не стигна до орбита
ESA е създадена през 1975 г. от сливането на две по-стари организации: ESRO, която строеше научни спътници, и ELDO, която строеше ракети. Ракетата на ELDO, Europa, нито веднъж не успя да изведе спътник в орбита. Добро начало за агенция, която половин век по-късно още спори как да прави евтини ракети.
Днес ESA има 23 държави членки. Последната е Словения, пълноправна членка от 1 януари 2025 г. Асоциираните членки са четири: Латвия, Литва, Словакия и Кипър, който получи този статут през 2026 г.
Кой плаща
По данни на ESA бюджетът за 2026 г. е 8,26 млрд. евро, показва презентацията от годишния брифинг на генералния директор. Държавите членки дават 64,2% от него. Европейският съюз дава 23,4%, защото плаща на ESA да изгражда Galileo, Copernicus и IRIS². Останалото идва от други възложители, като италианското съзвездие IRIDE (7,9%), от други приходи (3,1%) и от EUMETSAT (1,4%). С други думи, ЕС не е член на ESA, но плаща почти една четвърт от бюджета ѝ.
През ноември 2025 г. министрите се събраха в Бремен и записаха 22,3 млрд. евро за следващите три години. По данни на ESA това е рекорд, с 31% повече отколкото през 2022 г. и със 17% повече след инфлацията. Германия е най-големият вносител с около 23%, съобщава германската агенция DLR, а Франция и Италия дават по около 16%. Великобритания намали вноската си до 1,706 млрд. евро, а дела си от 11,2% на 7,7%, изчисляват колегите от European Spaceflight. Канада учетвори своята вноска до 407,7 млн. евро, пишат колегите от SpaceQ.
Задължително и по избор
Държавите плащат по два начина. Задължителната част финансира научната програма и базовите дейности: изследвания, проучвания за бъдещи мисии и обучение. По данни на ESA всяка държава внася в нея според размера на икономиката си. През 2026 г. научната програма е 692 млн. евро, а базовите дейности 361 млн. Заедно те са малко под една пета от 5,56 млрд., които ESA харчи за собствените си програми. Всичко останало е по избор. Всяка държава решава в кои програми да влезе и с колко: ракети, навигация, наблюдение на Земята, телекомуникации, космическа станция. Меню à la carte, в което всеки поръчва според апетита и портфейла си.
Географското връщане
Тук идва най-необичайното правило на ESA: приблизително всяко евро, което една държава внася, се връща при нея като договори за собствената ѝ индустрия. Целта е съотношение 1:1, а на практика коефициентът за пет години е между 0,9 и 0,95 за всички членки, пишат колегите от European Spaceflight. Правилото държи всички на масата. Един финансов министър подписва по-лесно, когато знае, че парите ще се върнат като заплати в собствените му фабрики.
Цената е, че поръчките се разпределят според вноските, а не според това кой може да построи нещото най-евтино. Пак според European Spaceflight докладът на Марио Драги за конкурентоспособността на ЕС нарича правилото сериозна пречка пред европейските ракети. В началото на 2025 г., след вътрешен преглед, генералният директор Йозеф Ашбахер каза, че то е „много фундаментално правило“. Само няколко месеца по-късно ESA обяви, че в European Launcher Challenge, конкурса за нови ракети, ограничения от географското връщане няма да има. Правилото е фундаментално, докато не започне да пречи.
Архитект, а не фабрика
ESA рядко строи сама. Тя проектира мисиите, пише изискванията и наема индустрията: Airbus, Thales Alenia Space, OHB, ArianeGroup и стотици по-малки фирми. Центровете ѝ са разпръснати нарочно. Централата е в Париж, инженерният център ESTEC е в Нордвейк (Нидерландия), управлението на мисиите е в ESOC в Дармщат (Германия), наблюдението на Земята е в ESRIN във Фраскати (Италия), а астронавтите тренират в Кьолн. Ракетите излитат от Куру във Френска Гвиана, от космодрума на френската агенция CNES. Географското връщане явно важи и за сградите.
Всяка членка има един глас в Съвета на ESA, независимо дали внася 23% или под 1%. Големите решения се взимат на министерски срещи на всеки около три години, когато държавите се записват за програмите. Между тях агенцията се ръководи от генералния директор, от 2021 г. австриеца Йозеф Ашбахер. Резултатите от този модел са кометната мисия Rosetta, навигацията Galileo в телефона ви, спътниците Sentinel, сондата Juice, която пътува към Юпитер, и модулът, който захранва капсулата Orion на NASA.
България: сътрудничеща държава от 2015 г.
България подписа споразумение като европейска сътрудничеща държава през 2015 г. и го поднови през 2022 г. Министерството на иновациите и дигиталната трансформация съобщи, цитирано от БТА, че 194 български организации са се регистрирали по процедурите на ESA, а 54 проекта за близо 10,6 млн. евро са изпълнени. Министерството работи по асоциирано членство и обещава национална космическа стратегия до края на 2026 г. Колегите от cosmos.1.bg напомнят, че като сътрудничеща държава България участва в ограничен брой проекти, а българи не могат да кандидатстват за астронавти.
Амбицията не е нова. През октомври 2021 г., на кръгла маса в БАН, целта беше асоциирано членство до края на 2022 г. Четири години по-късно България е на същото място. За мащаб: всички споразумения със сътрудничещи държави в бюджета на ESA за 2026 г. са общо 7 млн. евро, под 0,1% от бюджета.
Кой плаща на ESA
| Кой плаща | На кого | За какво | Колко | Източник |
|---|---|---|---|---|
| 23-те държави членки | ESA | Собствените програми на ESA, 2026 г. | 64,2% от бюджета (около 5,30 млрд. €) | ESA |
| Европейският съюз | ESA | Galileo, Copernicus, IRIS² и др. | 23,4% (около 1,93 млрд. €) | ESA, SpaceQ |
| Други възложители (напр. IRIDE, гръцкото съзвездие) | ESA | Програми по поръчка | 7,9% (около 0,65 млрд. €) | ESA, SpaceQ |
| EUMETSAT | ESA | Метеорологични спътници | 1,4% (около 0,12 млрд. €) | ESA |
| Германия | ESA | Вноска по CM25 за 2026–2028 г. | Около 5,1 млрд. € (около 23%) | DLR |
| Великобритания | ESA | Вноска по CM25 за 2026–2028 г. | 1,706 млрд. € (7,7%) | European Spaceflight |
| Канада | ESA | Споразумение за сътрудничество, 2026–2028 г. | 407,7 млн. € | SpaceQ |
| ESA (програмата PECS) | Български организации | 54 изпълнени проекта | Близо 10,6 млн. € | БТА |
Какво мисля
ESA е по-скоро клуб с правилник, отколкото космическа агенция като NASA. Правилникът е един глас на държава, задължителна наука и географско връщане. Той държи 23 правителства на една маса и направи възможни рекордните 22,3 млрд. от Бремен. Същият правилник прави ракетите по-скъпи и по-бавни, и ESA го знае, иначе нямаше да го спре точно за ракетите в European Launcher Challenge.
За България правилото е по-скоро аргумент за членство, отколкото пречка. Ако парите се връщат като поръчки, вноската е инвестиция в собствените фирми. А България има с какво да ги използва: EnduroSat вече има 100 спътника в орбита. Като сътрудничеща държава България не плаща почти нищо и не получава почти нищо, освен 54 проекта за десет години и правото да гледа отстрани. Асоциираното членство трябва да влезе в бюджета за 2027 г., а не в поредната стратегия.