# Европейските спътници: капацитет има, търсенето и изстрелването не стигат

> Европа строи спътници за цели съзвездия, но Starlink има седем пъти повече спътници в орбита от целия континент. През 2025 г. Европа изстреля 7 ракети, а САЩ 193.

- Публикувано: 29 окт 2026 (2026-10-29)
- Автор: Станислав Милчев, Редактор
- Рубрика: Сателити
- Тагове: IRIS², OneWeb, Airbus, SES, Starlink
- Оригинал: https://www.spacecapex.com/bg/analysis/starlink-vs-europe-satellite-self-sufficiency

Въпросът е прост: може ли Европа сама да си осигури спътниците, от които зависи за интернет, навигация, наблюдение на Земята и отбрана? Отговорът е по-сложен. Европа може да ги **построи**, само понякога може да ги **изстреля** и купува по-малко европейско, отколкото си мисли. Ето числата към края на октомври 2026 г., звено по звено.

## Седем пъти

Според каталога на [KeepTrack](https://keeptrack.space/live-count/how-many-satellites-does-europe-have) през октомври в орбита има **11 131** спътника Starlink. Всички европейски спътници, взети заедно (на държавите от ЕС, Великобритания, Норвегия, Швейцария, ESA, EUMETSAT и Eutelsat), са **1 576**, и то като се броят и мъртвите. Работещите от тях са 1 301. Една американска компания има в орбита седем пъти повече спътници от цял континент.

Близо 40% от европейските спътници са на един-единствен оператор: OneWeb на Eutelsat, с 654 спътника, които каталогът води към Великобритания. Без Великобритания европейските спътници в орбита са 795, а работещите са 565.

![Хоризонтална диаграма: САЩ имат 13 935 спътника в орбита, от които 11 131 са Starlink. Европа има 1 576, от които 654 са на OneWeb.](https://omlclbaklhdpibyhxubz.supabase.co/storage/v1/object/public/media/articles/1793311534407-aditb8.png "Спътници в орбита, октомври 2026 г.: една американска компания има седем пъти повече от цяла Европа · Графика: SpaceCAPEX, данни: KeepTrack")

## Кой строи спътниците

Тримата големи производители са Airbus Defence and Space, Thales Alenia Space (обща компания на Thales и Leonardo) и германската OHB. Първите двама в момента се опитват да станат един. Airbus, Thales и Leonardo договориха през октомври 2025 г. да слеят космическите си бизнеси в проекта Bromo. Новата компания ще има около **6,5 млрд. евро** приходи и около **25 000 служители**, пишат колегите от [Grosswald](https://www.grosswald.org/europe-space-merger-project-bromo-airbus-leonardo-thales-ohb-opposition/). Решение на Европейската комисия не се очаква преди втората половина на 2027 г. OHB е против сливането. През юни 2026 г. тя набра около 900 млн. евро от борсата.

OHB не е малка. По данни на [компанията](https://bourse.lavenir.net/news/ohb-ag/OHB/DE/1395787/eqs-news-ohb-se-consolidated-financial-statements-2025.html) приходите ѝ през 2025 г. са 1,248 млрд. евро, новите поръчки са рекордните 2,078 млрд., а портфейлът от поръчки е 3,194 млрд. Космическият бизнес на Thales завърши 2025 г. с поръчки за 10,8 млрд. евро, съобщават колегите от [Space Intel Report](https://www.spaceintelreport.com/?p=109524).

Цялата индустрия е по-голяма, отколкото изглежда отвън. По данни на сдружението [Eurospace](https://eurospace.org/wp-content/uploads/2026/07/eurospace-facts-figures-2025-edition.pdf) през 2024 г. европейските производители са продали за **8,835 млрд. евро**, имали са 66 061 служители и са доставили до площадката **89 космически апарата**: 50 големи и 39 малки. През 2025 г. продажбите са скочили с 23% до около **10,9 млрд. евро** при 68 139 служители, пише [Space Intel Report](https://www.spaceintelreport.com/eurospace-europes-space-industry-sales-increased-23-in-2025-headcount-just-2-2-startups-are-11-of-work-force/).

Новата вълна е по-бърза от старата. Финландската ICEYE, която строи радарни спътници, е отчела над 250 млн. евро приходи и над 100 млн. евро EBITDA за 2025 г., по данни на [ArcticToday](https://www.arctictoday.com/%F0%9F%87%AB%F0%9F%87%AE-iceye-announces-2025-financials-e250m-revenue-e100m-profitability-and-e1-5b-backlog/). През юни тя набра 450 млн. евро при оценка над 10 млрд. и обеща да удвои производството от 50 на 100 спътника годишно до 2028 г., съобщава [SpaceQ](https://spaceq.ca/iceye-reaches-10-billion-euro-valuation-after-series-f-raise-and-will-double-satellite-production/). Белгийската Aerospacelab строи в Шарлероа фабрика за **до 500 спътника годишно**, по данни на [компанията](https://www.aerospacelab.com/blog/blog-articles-2/aerospacelabs-satellite-megafactory-moves-forward-27). Българската **EnduroSat** вече има над 100 спътника в орбита и над 450 клиенти, а приходите ѝ за 2025 г. са 34–35 млн. евро, пише [Капитал](https://www.capital.bg/en/business/2026/07/31/4941305_the_bulgarian_footprint_in_space_business/). През септември тя набра 205 млн. долара, съобщава [Dealroom](https://dealroom.co/news/151269-endurosat-raises-210m-to-scale-satellite-production-in-europe-and-us).

| Производител | Държава | Какво строи | Ключово число |
|---|---|---|---|
| Airbus Defence and Space | Франция, Германия, Испания, Великобритания | Телекомуникационни, OneWeb, Galileo, военни | 669 нови спътника OneWeb в поръчка |
| Thales Alenia Space | Франция, Италия | Телекомуникационни, Galileo, полезни товари за IRIS² | Поръчки на космическия бизнес на Thales: 10,8 млрд. € |
| OHB | Германия | Galileo, научни мисии, малки геостационарни | Приходи 2025 г.: 1,248 млрд. € |
| ICEYE | Финландия | Радарни спътници | 50 спътника годишно, 100 до 2028 г. |
| Aerospacelab | Белгия | Платформи за ниска орбита | Фабрика за до 500 спътника годишно |
| EnduroSat | България | Наноспътници и спътници до 500 kg | Над 100 спътника в орбита |

## Кой ги купува

Тук е първият проблем. Европейската космическа индустрия живее от държавни пари. През 2024 г. **72%** от продажбите ѝ са били към европейски държавни клиенти, а само 10% към европейски частни компании, показват данните на [Eurospace](https://eurospace.org/wp-content/uploads/2026/07/eurospace-facts-figures-2025-edition.pdf). Само ESA носи повече от една трета от приходите на индустрията. Търсенето на търговски геостационарни спътници, които години наред бяха хлябът на Airbus и Thales, е паднало наполовина от върха през 2017 г. Eurospace свързва спада с конкуренцията на Starlink.

![Хоризонтална диаграма на продажбите на европейската космическа индустрия през 2024 г.: 6 335 млн. € (72%) от европейски държавни клиенти, 1 197 млн. € (14%) износ за частни клиенти, 893 млн. € (10%) европейски частни клиенти и 277 млн. € (3%) износ за държавни клиенти.](https://omlclbaklhdpibyhxubz.supabase.co/storage/v1/object/public/media/articles/1793311535300-8qcy7z.png "Почти три четвърти от продажбите на европейската космическа индустрия идват от европейски държавни клиенти · Графика: SpaceCAPEX, данни: Eurospace")

Държавната зависимост има и добра страна, защото Galileo, Copernicus и IRIS² осигуряват стабилни поръчки. Лошата страна е, че държавата поръчва по десетина спътника, а Starlink по няколко хиляди.

## Кой ги управлява

Европа има двама от най-големите сателитни оператори в света. Люксембургската **SES** купи Intelsat и вече управлява около 120 спътника, около 90 в геостационарна орбита и около 30 в средна, пишат колегите от [TeleSemana](https://www.telesemana.com/blog/2026/05/14/fin-de-la-era-geo-ses-reorganiza-su-flota-tras-la-compra-de-intelsat/). Приходите ѝ за 2025 г. са 2,627 млрд. евро (3,512 млрд., ако Intelsat се брои за цялата година), по данни на [SES](https://www.ses.com/press-release/full-year-2025-results). Френската **Eutelsat** има OneWeb, единственото европейско мегасъзвездие. Приходите ѝ за финансовата 2025/26 г. са 1,23 млрд. евро, а приходите от ниска орбита са скочили с 69,5% до 297 млн. и вече са една четвърт от общите, пише [Advanced Television](https://www.advanced-television.com/2026/08/07/eutelsat-fy-26-leo-25-of-revenue/).

Eutelsat е и пример за това колко държавна е европейската свързаност. След увеличението на капитала с 1,5 млрд. евро през 2025 г. френската държава държи 29,65%, индийската Bharti 17,88%, а Великобритания 10,89%, по данни на [Eutelsat](https://www.eutelsat.com/media-press/media-centre/news/united-kingdom-participate-contemplated-capital-increase-announced).

Европейските оператори купуват европейски спътници само понякога.

- **Eutelsat купува европейско.** През септември поръча още 229 спътника OneWeb от Airbus в Тулуза. Така общата поръчка за ново поколение е **669 спътника**, повече от целия сегашен флот на OneWeb, съобщава [Raksha Anirveda](https://raksha-anirveda.com/eutelsat-orders-229-additional-oneweb-satellites-from-airbus/). Първото поколение беше сглобено във Флорида.
- **SES купува отчасти американско.** Новата ѝ мрежа в средна орбита meoSphere ще стъпи на 28 платформи от американската K2 Space, а SES ще прави полезните товари в Люксембург, пише [TelecomTV](https://www.telecomtv.com/content/access-evolution/ses-taps-k2-space-to-accelerate-next-gen-meo-satellite-network-meosphere-55179/amp/). След покупката на Intelsat SES спря и производството на два геостационарни спътника, поръчани от Thales Alenia Space.
- **Испанската Hispasat** вече е част от Indra и ще изгражда наземния сегмент на IRIS² за над 1,6 млрд. евро.

| Оператор | Седалище | Флот | Приходи | Нови спътници от |
|---|---|---|---|---|
| SES (с Intelsat) | Люксембург | Около 120 спътника | 2,627 млрд. € (2025 г.) | K2 Space (САЩ) за meoSphere, Airbus за два геостационарни |
| Eutelsat (с OneWeb) | Франция | 654 спътника OneWeb плюс геостационарни | 1,23 млрд. € (2025/26 г.) | Airbus, Тулуза: 669 спътника |
| Hispasat (Indra) | Испания | Геостационарни | Не е посочено | Наземен сегмент на IRIS² |

## IRIS²: голямата европейска поръчка

IRIS² е отговорът на ЕС на Starlink, и той расте. През декември 2024 г. проектът беше за 290 спътника и 10,6 млрд. евро, пише [European Spaceflight](https://europeanspaceflight.com/europe-allocates-e10-6b-to-build-and-launch-iris2-constellation/). На 7 август 2026 г. Европейската комисия го разшири до **348 спътника**: 330 в ниска и 18 в средна орбита. Освен тях ще има и допълнителен отбранителен слой от 66 спътника в ниска орбита, по данни на [EUSPA](https://www.euspa.europa.eu/newsroom-events/news/commission-accelerates-iris2-deployment-enhanced-security-and-expanded). Публичните средства са 11,6 млрд. евро, а трите частни оператора добавят до 4 млрд., пише [Advanced Television](https://www.advanced-television.com/2026/08/07/eu-commission-signs-iris2-contracts/). Първите изстрелвания са планирани за 2029 г.

Най-изненадващото е кой ще строи. Белгийската Aerospacelab печели **264 от 330-те спътника** в ниска орбита, Airbus останалите 66, а Thales Alenia Space ще прави полезните товари за всичките 330, пишат колегите от [Tech Funding News](https://techfundingnews.com/aerospacelab-wins-e2-4b-contract-to-build-264-satellites-for-iris/). Стойността на договора с Aerospacelab е 2,4 млрд. евро според тях и около 1,8 млрд. според Handelsblatt, цитиран от [EU Insider](https://www.euinsider.eu/news/iris2-348-satellites-implementation-agreement-2026). SES поема 18-те спътника в средна орбита, които ще се сглобяват в Люксембург, с инвестиция до 1,35 млрд. евро, съобщава [SatNews](https://satnews.com/2026/08/08/ses-completes-iris%C2%B2-milestone-and-finalizes-meo-satellite-capital-commitments/).

| Слой на IRIS² | Брой | Кой строи или управлява |
|---|---|---|
| Ниска орбита | 330 | Aerospacelab (264), Airbus (66); полезни товари от Thales Alenia Space |
| Средна орбита | 18 | SES, Люксембург |
| Отбранителен слой в ниска орбита | 66 | Не е обявено |
| Наземен сегмент | Не се отнася | Hispasat (Indra) |
| Изстрелвания | Не е обявено | Не е избран доставчик |

Последният ред не е грешка. Комисията сама посочва осигуряването на изстрелванията като следваща стъпка.

## Изстрелването: най-слабото звено

През 2025 г. САЩ направиха 193 орбитални изстрелвания, Китай 93, а Европа **7**, по данни на SpaceStats, цитирани от [The Parliament Magazine](https://www.theparliamentmagazine.eu/news/article/europes-space-ambitions-has-a-launch-problem). Изследователи от [Belfer Center](https://www.belfercenter.org/research-analysis/europes-falcon-moment-five-recommendations-create-conditions-europes-own-spacex) напомнят, че между юли 2023 и юли 2024 г. Европа изобщо нямаше работеща ракета.

![Хоризонтална диаграма на орбиталните изстрелвания през 2025 г.: САЩ 193, Китай 93, Европа 7.](https://omlclbaklhdpibyhxubz.supabase.co/storage/v1/object/public/media/articles/1793311536019-rxlp82.png "Орбитални изстрелвания през 2025 г.: Европа е изстреляла 7 ракети, САЩ 193 · Графика: SpaceCAPEX, данни: SpaceStats")

През 2026 г. картината е по-добра, но не много. До края на октомври Ariane 6 е летяла четири пъти, а следващият ѝ полет за Amazon ще е петият за годината, по данни на [Arianespace](https://newsroom.arianespace.com/arianespace-to-launch-36-amazon-leo-satellites-on-november-23-at-the-earliest-for-10th-ariane-6-flight/?lang=eng). Vega C изстреля SMILE през май и Sentinel-3C с FLEX през септември, пише [Spaceflight Now](https://spaceflightnow.com/tag/sentinel-3c/). Германската **Isar Aerospace** стигна до орбита на 5 септември от Норвегия, първата ракета, която успява да го направи от западноевропейска земя, съобщава [Space.com](https://space.com/space-exploration/launches-spacecraft/isar-aerospace-second-launch-norway-andoya-spaceport-spectrum-rocket). Общо седем изстрелвания за десет месеца. За същите девет месеца **SpaceX** направи 113, по данни на [компанията](https://s21.q4cdn.com/184289198/files/content_files/SpaceX-Reports-Third-Quarter-2026-Results.pdf).

Затова европейски спътници летят с американски ракети. Европейската комисия подписа със SpaceX договор за 180 млн. евро за изстрелването на спътници Galileo, а първият военен спътник на Австрия ще полети със SpaceX през 2027 г., пише The Parliament Magazine. Според мозъчния тръст Bruegel, цитиран там, Ariane излиза до три пъти по-скъпо. Иронията е пълна, като се има предвид, че най-големият клиент на Ariane 6 е Amazon, американската компания, която строи конкурент на Starlink.

## Компонентите: тихата зависимост

Дори когато спътникът е сглобен в Тулуза или Бремен, част от него идва от другаде. Последната публична оценка, която намерих, е на френската агенция CNES отпреди около десетилетие: повече от една трета от стойността на критичните компоненти в европейските спътници идва извън Европа, главно от САЩ, пише [SpaceNews](https://spacenews.com/european-satellite-still-heavily-dependent-on-u-s-parts/). Част от тях са под американските правила за износ на оръжие (ITAR). Фактът, че по-нова публична цифра няма, също казва нещо.

## Парите

Разликата в парите е по-малка, отколкото в изстрелванията, но пак е голяма. През 2025 г. държавните разходи за космос в САЩ са били 77,1 млрд. долара, а в цяла Европа 14,6 млрд., тоест над пет пъти по-малко, изчисляват от Belfer Center. Рисковият капитал е около 8 млрд. евро в САЩ срещу 1,4 млрд. в Европа. Големите европейски рундове от тази година (450 млн. евро за ICEYE, 205 млн. долара за EnduroSat) са сериозни пари за Европа, но в САЩ SpaceX сама набра 75 млрд. долара на борсата през юни.

## Кой плаща

**Публични пари**

| Кой плаща | На кого | За какво | Колко | Източник |
|---|---|---|---|---|
| ЕС и ESA | Консорциумът SpaceRISE (Eutelsat, SES, Hispasat) | IRIS²: 348 спътника и наземен сегмент | 11,6 млрд. € | [Advanced Television](https://www.advanced-television.com/2026/08/07/eu-commission-signs-iris2-contracts/) |
| IRIS² (SpaceRISE) | Aerospacelab | 264 спътника в ниска орбита | 1,8–2,4 млрд. € (различни данни) | [Tech Funding News](https://techfundingnews.com/aerospacelab-wins-e2-4b-contract-to-build-264-satellites-for-iris/), [EU Insider](https://www.euinsider.eu/news/iris2-348-satellites-implementation-agreement-2026) |
| IRIS² (SpaceRISE) | Thales Alenia Space | Полезни товари за 330 спътника в ниска орбита | Около 500 млн. € | [Tech Funding News](https://techfundingnews.com/aerospacelab-wins-e2-4b-contract-to-build-264-satellites-for-iris/) |
| Френската държава | Eutelsat | Увеличение на капитала, 2025 г. | 551 млн. € (дял 29,65%) | [Eutelsat](https://www.eutelsat.com/media-press/media-centre/news/united-kingdom-participate-contemplated-capital-increase-announced) |
| Великобритания | Eutelsat | Увеличение на капитала, 2025 г. | 163,3 млн. € (дял 10,89%) | [Eutelsat](https://www.eutelsat.com/media-press/media-centre/news/united-kingdom-participate-contemplated-capital-increase-announced) |
| Европейската комисия | SpaceX | Изстрелване на спътници Galileo | 180 млн. € | [The Parliament Magazine](https://www.theparliamentmagazine.eu/news/article/europes-space-ambitions-has-a-launch-problem) |

**Частни пари**

| Кой плаща | На кого | За какво | Колко | Източник |
|---|---|---|---|---|
| SES | Собствена инвестиция | Средната орбита на IRIS² (18 спътника) | До 1,35 млрд. € | [SatNews](https://satnews.com/2026/08/08/ses-completes-iris%C2%B2-milestone-and-finalizes-meo-satellite-capital-commitments/) |
| Hispasat (Indra) | Собствена инвестиция | Достъп до ниския слой на IRIS² | До 600 млн. € | [Advanced Television](https://www.advanced-television.com/2026/08/07/eu-commission-signs-iris2-contracts/) |
| Eutelsat | Airbus | 229 нови спътника OneWeb (общо 669) | Не е оповестено | [Raksha Anirveda](https://raksha-anirveda.com/eutelsat-orders-229-additional-oneweb-satellites-from-airbus/) |
| SES | K2 Space (САЩ) | 28 платформи за meoSphere | Не е оповестено | [TelecomTV](https://www.telecomtv.com/content/access-evolution/ses-taps-k2-space-to-accelerate-next-gen-meo-satellite-network-meosphere-55179/amp/) |
| Инвеститори (водещ General Atlantic) | ICEYE | Рунд Series F | 450 млн. € | [SpaceQ](https://spaceq.ca/iceye-reaches-10-billion-euro-valuation-after-series-f-raise-and-will-double-satellite-production/) |
| Инвеститори (водещи Riot Ventures и Atreides) | EnduroSat | Рунд за серийно производство | 205 млн. $ | [Dealroom](https://dealroom.co/news/151269-endurosat-raises-210m-to-scale-satellite-production-in-europe-and-us) |
| Инвеститори на борсата | OHB | Пласиране на акции, юни 2026 г. | Около 900 млн. € | [Grosswald](https://www.grosswald.org/europe-space-merger-project-bromo-airbus-leonardo-thales-ohb-opposition/) |

## Самозадоволяването, звено по звено

Оценката е на SpaceCAPEX, по скала от 1 до 5. Числата до нея са от източниците по-горе.

| Звено | Оценка | Числото, което решава |
|---|---|---|
| Производство на спътници | **4/5** | 89 доставени апарата през 2024 г.; 669 спътника OneWeb от Тулуза; 264 спътника за IRIS² от Шарлероа |
| Оператори | **3/5** | SES с около 120 спътника и Eutelsat с 654 в ниска орбита, но платформите за meoSphere са американски |
| Компоненти | **2/5** | Над една трета от стойността на критичните компоненти идва извън Европа (CNES) |
| Мегасъзвездия | **2/5** | 1 576 европейски спътника в орбита срещу 11 131 Starlink; IRIS² от 2029 г. |
| Пари | **2/5** | Държавните разходи са над 5 пъти, а рисковият капитал около 6 пъти по-малко от тези в САЩ |
| Изстрелване | **1/5** | 7 изстрелвания през 2025 г. срещу 193 на САЩ |

## Какво мисля

Ако въпросът е дали Европа може сама да си построи спътниците, отговорът е „да“, и то все по-уверено. За пръв път европейски фабрики ще правят спътници със стотици, а не с десетки: 669 за OneWeb в Тулуза и 264 за IRIS² в Шарлероа. Това, че белгийски стартъп взе три четвърти от най-голямата европейска поръчка пред Airbus, ме убеждава повече от всяко сливане, че конкуренцията работи. Затова гледам скептично на Bromo: един по-голям шампион не прави спътниците по-евтини, но с намалената конкуренция може да ги направи по-скъпи.

Ако въпросът е дали Европа може сама да ги изстреля, отговорът е „не още“. Седем изстрелвания за година не стигат за континент, който иска собствено мегасъзвездие от 2029 г. Ако Ariane 6 не стигне десетина полета годишно и стартъпите не започнат да летят редовно, IRIS² има реален шанс да полети отчасти с Falcon 9. Това би било чудесна реклама за SpaceX и неловка за европейския суверенитет.

За България има и лична бележка. Единственият ни геостационарен спътник, BulgariaSat-1, е построен в САЩ и изстрелян с Falcon 9. Днес EnduroSat има над 100 спътника в орбита и строи завод край София, а България още не е дори асоциирана членка на ESA. Индустрията ни изпреварва държавата.

---
Източник: SpaceCAPEX — https://www.spacecapex.com/bg/analysis/starlink-vs-europe-satellite-self-sufficiency